Когато прогнозите за стратегическо поражение и фалит на Русия се срещнаха с реалността
Автор: Владислав Наков Следвайте " Гласове " в Телеграм
Дилетантски бележки
Войната в Украйна внезапно изчезна от новинарските излъчвания. Няма ги към този момент и дежурните общопрактикуващи специалисти. Няма и дълги, цялостни с екзалтираност разбори и текстове в грантовите медии. Тук и там се среща отчаяние, а към този момент и нови поклонници на популярния Труфалдино.
Няма да напомням всички образци, само че всички си спомнят клетвите на редица “финансисти ”, че Русия ще банкрутира до края на март 2022 година, че Путин е върнал стопанската система на страната си до равнищата от 1991г., само че ще обърна внимание на отчета на Световната банка отпреди няколко дни, съгласно който Русия е най-голямата стопанска система в Европа и 5-та в света. Няма потребност да се напомнят и заклинанията на “разследващи публицисти ”, които на всеки 2 седмици, в продължение на цялата 2022 година, ни съобщаваха, че на Русия ѝ свършват ракетите и че до няколко дни ще разгласят лист с български медии, които получават пари, непосредствено от Москва. Което очевидно трябваше да докара Русия до банкрут. Всички си спомнят и гадателите-политолози, които с фанатична убеденост ни убеждаваха, че до май, най-късно до август 2022 година ще има прелом в Кремъл. Някои дори “гледаха онлайн ” края на Путин по време на така наречен бунт на Пригожин. Ние го видяхме. Други пък треперят, тъй като чакат всеки миг руснаците да ни превземат…
Думата ми обаче е и западните, анализатори и така наречен мозъчни тръстове и желанието им да се нанесе „ стратегическо проваляне “ на Русия, което доминираше в западноевропейския мейнстрийм и което изненадва освен, или по-скоро, даже не толкоз с реториката на политици от всевъзможен тип (които се допуска, че прибягват до преувеличаване на упоритостите си), само че с безапелационните оценки, които звучаха като рефрен от специалисти, представляващи видимо авторитетни американски и европейски медии и аналитични центрове. Една голяма прослойки “анализатори ”, които си сътвориха име през последните десетилетия, обяснявайки на целия свят и на България какво съставлява модерна Русия и каква е нейната политика, обилно финансирани от непознати държавни управления посредством фондации, с редки изключения, попаднаха в стереотипната агитация за идния разпад и банкрут на Русия.
Конюнктура или предел на опциите
Изглежда, че аргументите са разнообразни, само че като цяло всички те разкриват проблем, който към този момент беше добре прочут - от медийната промишленост през политиката до актуалното изкуство: невероятно е да се създаде същински, самостоятелен и експертен диалог, той постоянно ще бъде “по-нисък ” от този, който е по-лесен за продажба пред гласоподавателите и носи повече грантово финансиране и утвърждение от “партньорите ”. А през днешния ден описа за „ премахването на Русия “ се продава елементарно.
Веднага след края на Втората международна война, желанието да могат да се ориентират освен в личния си свят, само че и в труднодостъпния социалистически, в това число основата му - Съветския съюз - сътвори на Запад добре познатите " съветолози " (или " кремлинолози " ), които даваха информация и политически разкази за това, което малко хора можеха да видят със личните си очи и да ревизират персонално. Парадоксално е, че след рухването на Желязната завеса обстановката не се е трансформирала доста. Тогава западният естаблишмънт имаше много сериозна визия за Съюз на съветските социалистически републики, само че, както се оказва, няма визия от Русия, както и от новите (бивши) руски републики. Старите съветолози, които проучиха динамичността в Кремъл, към този момент не бяха нужни, а нови специалисти нямаше. Отворената ниша стартира да се запълва с личен състав - на Запад най-вече от руски емигранти, а в България от руски ученици и деца на към този момент някогашната номенклатура.
Преди няколко години в Москва съществуваше аналитичният център “Да преосмислиш Русия ” и съгласно негов отчет бяха разпознати към 1000 “мозъчни тръста ”, които се занимават с “изследването на Русия ”, а 70% от тях се намират в западните страни. Днес данните несъмнено са разнообразни и процентът е по-голям след Закона за задграничните сътрудници, само че е реалност, че на Запад, а и в България, през последните десетилетия се образува цяла общественост от “специалисти ”, които просто ни обявиха, че познават Русия. Някои от тях постоянно я посещават, срещат се с представители на съветската власт, обменят опит със западни сътрудници, вземат участие на интернационалните конгреси като “Валдай ”, “Икономическия конгрес в Санкт-Петербург ”, “Източния стопански конгрес във Владивосток ” и други, което трябваше да разреши да се образува много цялостна картина за модерна Русия, нейните цели, цели и национални ползи. Реална картина обаче няма!
Като имаме поради историческите, културните, икономическите и географските връзки на България, а и на Европа, с Русия се оказва, че сме изпаднали в тежка политическа невъзможност, тъй като политици и сякаш специалисти от всички сфери не съумяха да приготвят българите за дълбочината на една всеобхватна рецесия, която надалеч не се изчерпва с Русия, Европейски Съюз и НАТО, само че най-важното, все още не могат да предложат визия, съответна на действителностите. Отделни гласове, викащи в пустинята (по предписание към този момент отвън огромните медии или оповестени публично за слуги… Знаете на кого!), не са толкоз изключение, колкото удостоверение на общата наклонност: те се чуват от всички, като се изключи вземащите решения.
Остава и въпросът: Каква легитимност има тези, чиито разбори, изказвания и прогнози, и най-много дейности внезапно се разминават с действителността и би трябвало ли да се употребяват с доверие, в случай че с лекост си затвориха и двете очи и изрично отхвърлиха да отчетат обстоятелствата: Русия е нуклеарна суперсила, пета стопанска система в света с 11 часови зони?!
Инфо: Facebook
